Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2008 23:28 - Полет над града
Автор: r0manti4ka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове:
0



Защо пък не?Вече съм виждала града и по светло и по-нетолкова светло,но летейки още не съм май.Пък и какво ме спира?Обаче нека не е с метла,че съвсем ще уплаша някой.Нито пък на вълшебно килимче,все пак не съм Аладин.Нека се понеса по звуците на ноща,но не предизвикани от обитателите на града,а от тихата песен на вятъра в клоните на дърветата,дори от безмълвната песен на тишината.Или пък нека се извися под светлината на звездите,кротко проблясващи по тъмното кадифе на небето.Е,понасям се вече.Светлините на града проблясват някъде там долу.Дали някой изобщо вижда звездите от тази светлина?Разсейвам се.Чуват се приглушени викове,но не от страх,а от тях сякаш блика радост,щастие дори.Искам да седна на тротоара и просто да гледам приближаващите се и отдалечаващите се светлини на колите.Да послушам охкането на асфалта под гумите им.Колко ли гуми са се отбелязали само на тази улица?Колко ли много коли е запомнила тази сграда или уличната лампа?Отговорът - николко.Защо й е на една сграда да помни всички тези коли,мачкащи улицата,или всички тези хора,които просто минават оттук?Тази сграда все пак е тук преди много от минаващите,а сигурно и ще остане тук след много от минаващите,освен ако не се намери някой напорист архитект,решил,че тя не подхожда вече на града.В един филм един от героите,беше погледнал обувките си и се беше замислил,колко драскотини има по подметките им и от какви ли не места.Ами когато трябва да смениш старите обувки с нови и да изтриев всички тези прекрасни и не толкова прекрасни спомени?Би ли се замислил или отказал?




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: r0manti4ka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 18037
Постинги: 9
Коментари: 41
Гласове: 186
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930