Постинг
24.09.2008 23:28 -
Полет над града
Защо пък не?Вече съм виждала града и по светло и по-нетолкова светло,но летейки още не съм май.Пък и какво ме спира?Обаче нека не е с метла,че съвсем ще уплаша някой.Нито пък на вълшебно килимче,все пак не съм Аладин.Нека се понеса по звуците на ноща,но не предизвикани от обитателите на града,а от тихата песен на вятъра в клоните на дърветата,дори от безмълвната песен на тишината.Или пък нека се извися под светлината на звездите,кротко проблясващи по тъмното кадифе на небето.Е,понасям се вече.Светлините на града проблясват някъде там долу.Дали някой изобщо вижда звездите от тази светлина?Разсейвам се.Чуват се приглушени викове,но не от страх,а от тях сякаш блика радост,щастие дори.Искам да седна на тротоара и просто да гледам приближаващите се и отдалечаващите се светлини на колите.Да послушам охкането на асфалта под гумите им.Колко ли гуми са се отбелязали само на тази улица?Колко ли много коли е запомнила тази сграда или уличната лампа?Отговорът - николко.Защо й е на една сграда да помни всички тези коли,мачкащи улицата,или всички тези хора,които просто минават оттук?Тази сграда все пак е тук преди много от минаващите,а сигурно и ще остане тук след много от минаващите,освен ако не се намери някой напорист архитект,решил,че тя не подхожда вече на града.В един филм един от героите,беше погледнал обувките си и се беше замислил,колко драскотини има по подметките им и от какви ли не места.Ами когато трябва да смениш старите обувки с нови и да изтриев всички тези прекрасни и не толкова прекрасни спомени?Би ли се замислил или отказал?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 186
Архив
